RDM – llorando (x3)

 mulholland.jpg

Както бях обещала, тук ще стане дума (с леко закъснение) за едно важно съдебно решение на Френския Касационен Съд от началото на тази година, споменато в блога на Нели Огнянова, което резюмирам и коментирам  накратко тук. (Cour de Cassation Studio Canal Universal Pictures versus Perquin UFC Que Choisir  28 април 2006

 Съдът прие това решение в момент, когато течаха бурни дебати във Френския парламент и медии относно приемането на нов закон за авторското право, който трябва по принцип да въведе във френското закондателство Европейската директива N° 2001/129 от 22 май 2001. (Законът вече е приет, ça y est!).

След филмите от фестивала в Кан, съвсем скоро се очаква и неговата премиера.

Законът още не е обнародван и трябва да бъде разгледан и от Конституционен Съд по закани на опозицията.

Съкратено на френски юридически жаргон този закон се нарича DAVIDSI (Droits d’auteur et droits voisins dans la société de l’information). А покрай цялата сага на неговото изработване и приемане, някои го нарекоха DAVIDSI Code.  

Закон от 38 страници, написани в постмодерен стил, който скоро ще бъде разказан накратко  в този блог.  

Но се върщам на това решение, с което Върховният съд се опита да повлияе на законодателите, чиито позиции минаха през не малко завои от началото на разискването на проектозакона. 

Първо, фактите по делото:  

Всичко започва с филма Mulholland drive на американския режисьор Дейвид Линч… и продължава с гнева на господин П., който след като купува DVD с филма се опитва да го презапише на VHS касета, за да може да го гледа на видео в къщата на родителите си през уикенда.

Това се оказва невъзможно заради мерките за технологична защита* вградени във въпросното DVD. (или така наречените RDM).  Подкрепен от UFC QUE CHOISIR (много активна френска организация за защита на потребителите), господин П. се явява пред съответния съд, с претенция, че този вид мерки са неправомерни и нарушават правото на лично копие признато от текстовете на Френския Кодекс на Интелектуалната собственост.   

Искането е отхвърлено на първа инстанция от Парижки градски съд с решение, което скоро след товса е анулирано от Парижкия Апелативен съд, който приема аргументацията на жалбоподателите в много подробно аргументирано съдебно решение от 20 страници и осъжда in solidum продуцентската къща отговорна за филма Les films Alain Sarde и Universal Pictures France. 

Естествено борбата продължава до Върховен съд, който със синтетично, но изключително твърдо решение, отхвърля решениетo на втората съдебна инстанция.

Решението започва цитирайки член 9.2 на Бернската Конвенция, според който възпроизвеждането на творби защитени с авторски права може да бъде позволено в определени специални случаи, само ако то не нанася шети на нормалното използване на творбата нито ощетява неоснователно интересите на автора

Следователно,  според висшите съдии, изключението за лично копие предвидено в текстовете на Френския Кодекс на Интелктуалната собственост, които би трябвало да бъдат интерпретирани в светлината на Европейската Директива за защита на авторските права, не може да попречи на носителите на авторски права да вградят мерки за защита в произведението, които пречат да се копира творбата.  

Тази логика е особено в сила ако съществува възможност това лично копие да навреди на нормалното използане на творбата.

Трябва да бъдат взети предвид икономическите последствия на едно такова копие в контекста на дигиталнато пространство.

 Апелативният съд неправомерно е решил, че личното копие не може да нанесе щети на нормалноте използване на филма под форма на DVD и че продажбите на филми под тази форма носят достъчно приходи за да се амортизират разходите на продукцията. Съдът по този начин е пренебрегнал рисковете свързани с новата дигитална среда и икономическия интерес, който представляват продажбите на филми под формата на DVD, за  покриването  на разходите на кинематографичната индустрия.  

Това решение на  Върховния съд впечатли основателно индустрията и юристите. Много от тях се запитаха дали беше нужно тази юрисдикция да се произнася толкова конкретно и категорично в полза на мерките за технологична защита в момент, когато тази тема се разискваше оживено в Парламента.

Кратки коментари : 

  • Френският Върховен Съд прилага Директива без дори тя да е интегирана в националното законодателство и то в момент, в който тази интеграция е в процес. Още повече : съдът се произнася по въпроса за тройния тест, който според член 6-4 на Директивата 2001-129 е факултативна материя и е оставена свобода на държавите членки на Европейската общност да приемат или не тази система.
  • Цялата аргументация на Френския Върховен Съд се базира на това, че нормите на вътршното законодателство трябва да бъдат съобразени с международниите конвенции и директиви и следвайки този принцип тройният тест трябва да се прилага както от националните и общностни съдии, така и от Държавите членки.

Тази аргументация очевидно се отдалечава от приниципите изградени от съдебна практика в Люксембург.  

Ако е вярно, че съдът трябва да интерпретира и прилага вътрешното право в светлината на евродиректива, която все още не е пренесена във вътрешното право (дела  Paola Faccini I- 3325 и Marleasing), не трябва ли тези норми на Директивата да бъдат предвидени като задължителни за Държавите членки ?

 Нормите, предвидени в Евродирективата относно личното копие, включително и нормите отнасящи се до техническите мерки за защита,  са факултативни и следователно не могат да бъдат приложени във вътрешното право от националните съдии без изричен закон, които ги позволява.  

Вторият диспозитив на разглежданото решение е отговор на искането на дружеството Alain Sarde, според което в атакуваното решение на Парижкия апелативен съд, правото на лично копие не е било подложено на тройния тест предвиден от Директивата. С други думи, съдът на втора инстанция не е изследвал въпроса дали личното копие на едно кинематографично произведение върху дигитален формат не противоречи  виртуално на нормалното използване на творбата и  не уврежда неоправдано законните интереси на притежателите на права.  

На което Касационният съд отговаря, че увреждането на нормалното използване на творбата, което по принцип прави личното копие незаконно, трябва да се прецени спрямо рисковете свързани с новото дигитално пространство и икономоческата значимост на използването на творбата под формата на DVD.  

Но шокиращото в нашия случай е, че купувачът не е искал да направи друго дигитално копие на закупеното DVD, а точно обратното : искал е да го запише на VHS! 

Това съдебно решение бе взето в момент, когато кипяха бурни дебати във Френския парламент относно новия закон и бе манифест на позицията на Висшите френски съдии относно закоността на мерките за техническа защита на творбите.

Висшият Съд узурпира по този начин място в Парламентарната зала за да повлияе на дебатите.  

Пред българските съдии  стои ли такава дилема?

Българският закон за защита на авторското право предвижда ясно в член 23 прословутия троен тест предвиден в Бернската конвенция и в Директивата от 2001.  А член 25а на този закон позволява с половин уста съществуването на технически средства за защита (за определен вид произведения  обаче).

  [1] Бернска конвенция за закрилата на литературните и художествените произведения oт 1886 и нейните измения са ратифицирани в България с Укази на Държавния съвет от 29.06.1974 г и 18.09.1980  Според алинея 2 на член 9 ти от Конвенцията Законодателствата на страните от Съюза могат да разрешат възпроизвеждането на такива произведения в някои специални случаи, при условие че това възпроизвеждане не противоречи на нормалното използване на произведението и не уврежда неоправдано законните интереси на автора.  

* Най-общо казано, мерките за технологична защита позволяват на носителите на авторско право върху дигитални творби да ги защитават чрез кодиране, за да предотвратят непозволен достъп или кодиране.   

Advertisements

One response to “RDM – llorando (x3)

  1. Обаче, “аферата” 🙂 (делото) се връща за ново разглеждане на апелативния съд? Много ще бъде интересно дали (когато) има – развитие.
    Ще трябва да признаем бляскаво майсторство на тези колеги :), които въпреки задължителните указания на КС, биха успели да обърнат работата отново в полза на ищците :). Впрочем – практически възможно ли е това?
    Доколкото схващам, надделял е страхът от простата потенциална опасност от нерегламентирано възпроизводство и неоторизирано разпространение (по онзи начин, който толкова нашумя неотдава в България – чрез ъплоуд и безплатен даунлод по интернет).
    Ако такова решение бъде прието от български съд и добие публичност – целият народ тутакси и абсолютно убеден в правотата си ще реши, че “тия пак са прилапали рушвет от големите акули” :).

Leave a Reply

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s