Category Archives: авторски права. droit d’auteur.copyright.

LE PARFUM

Едно интересно съдебно решение, чрез което Апелативният съд от Екс- ан-Прованс се противопоставя на Френския Върховен съд и решава, че парфюмът може да се счита за произведениe,  защитено с авторски права.

Дебатът между Втората и Върховна инстанция продължава.

Advertisements

Френски съд осъди Google Video

да плати 35 000 eвро за разпространението без разрешение на филма Tranquility Bay.

Резюме на решението.

RDM – llorando (x3)

 mulholland.jpg

Както бях обещала, тук ще стане дума (с леко закъснение) за едно важно съдебно решение на Френския Касационен Съд от началото на тази година, споменато в блога на Нели Огнянова, което резюмирам и коментирам  накратко тук. (Cour de Cassation Studio Canal Universal Pictures versus Perquin UFC Que Choisir  28 април 2006

 Съдът прие това решение в момент, когато течаха бурни дебати във Френския парламент и медии относно приемането на нов закон за авторското право, който трябва по принцип да въведе във френското закондателство Европейската директива N° 2001/129 от 22 май 2001. (Законът вече е приет, ça y est!).

След филмите от фестивала в Кан, съвсем скоро се очаква и неговата премиера.

Законът още не е обнародван и трябва да бъде разгледан и от Конституционен Съд по закани на опозицията.

Съкратено на френски юридически жаргон този закон се нарича DAVIDSI (Droits d’auteur et droits voisins dans la société de l’information). А покрай цялата сага на неговото изработване и приемане, някои го нарекоха DAVIDSI Code.  

Закон от 38 страници, написани в постмодерен стил, който скоро ще бъде разказан накратко  в този блог.  

Но се върщам на това решение, с което Върховният съд се опита да повлияе на законодателите, чиито позиции минаха през не малко завои от началото на разискването на проектозакона. 

Първо, фактите по делото:  

Всичко започва с филма Mulholland drive на американския режисьор Дейвид Линч… и продължава с гнева на господин П., който след като купува DVD с филма се опитва да го презапише на VHS касета, за да може да го гледа на видео в къщата на родителите си през уикенда.

Това се оказва невъзможно заради мерките за технологична защита* вградени във въпросното DVD. (или така наречените RDM).  Подкрепен от UFC QUE CHOISIR (много активна френска организация за защита на потребителите), господин П. се явява пред съответния съд, с претенция, че този вид мерки са неправомерни и нарушават правото на лично копие признато от текстовете на Френския Кодекс на Интелектуалната собственост.   

Искането е отхвърлено на първа инстанция от Парижки градски съд с решение, което скоро след товса е анулирано от Парижкия Апелативен съд, който приема аргументацията на жалбоподателите в много подробно аргументирано съдебно решение от 20 страници и осъжда in solidum продуцентската къща отговорна за филма Les films Alain Sarde и Universal Pictures France. 

Естествено борбата продължава до Върховен съд, който със синтетично, но изключително твърдо решение, отхвърля решениетo на втората съдебна инстанция.

Решението започва цитирайки член 9.2 на Бернската Конвенция, според който възпроизвеждането на творби защитени с авторски права може да бъде позволено в определени специални случаи, само ако то не нанася шети на нормалното използване на творбата нито ощетява неоснователно интересите на автора

Следователно,  според висшите съдии, изключението за лично копие предвидено в текстовете на Френския Кодекс на Интелктуалната собственост, които би трябвало да бъдат интерпретирани в светлината на Европейската Директива за защита на авторските права, не може да попречи на носителите на авторски права да вградят мерки за защита в произведението, които пречат да се копира творбата.  

Тази логика е особено в сила ако съществува възможност това лично копие да навреди на нормалното използане на творбата.

Трябва да бъдат взети предвид икономическите последствия на едно такова копие в контекста на дигиталнато пространство.

 Апелативният съд неправомерно е решил, че личното копие не може да нанесе щети на нормалноте използване на филма под форма на DVD и че продажбите на филми под тази форма носят достъчно приходи за да се амортизират разходите на продукцията. Съдът по този начин е пренебрегнал рисковете свързани с новата дигитална среда и икономическия интерес, който представляват продажбите на филми под формата на DVD, за  покриването  на разходите на кинематографичната индустрия.  

Това решение на  Върховния съд впечатли основателно индустрията и юристите. Много от тях се запитаха дали беше нужно тази юрисдикция да се произнася толкова конкретно и категорично в полза на мерките за технологична защита в момент, когато тази тема се разискваше оживено в Парламента.

Кратки коментари : 

  • Френският Върховен Съд прилага Директива без дори тя да е интегирана в националното законодателство и то в момент, в който тази интеграция е в процес. Още повече : съдът се произнася по въпроса за тройния тест, който според член 6-4 на Директивата 2001-129 е факултативна материя и е оставена свобода на държавите членки на Европейската общност да приемат или не тази система.
  • Цялата аргументация на Френския Върховен Съд се базира на това, че нормите на вътршното законодателство трябва да бъдат съобразени с международниите конвенции и директиви и следвайки този принцип тройният тест трябва да се прилага както от националните и общностни съдии, така и от Държавите членки.

Тази аргументация очевидно се отдалечава от приниципите изградени от съдебна практика в Люксембург.  

Ако е вярно, че съдът трябва да интерпретира и прилага вътрешното право в светлината на евродиректива, която все още не е пренесена във вътрешното право (дела  Paola Faccini I- 3325 и Marleasing), не трябва ли тези норми на Директивата да бъдат предвидени като задължителни за Държавите членки ?

 Нормите, предвидени в Евродирективата относно личното копие, включително и нормите отнасящи се до техническите мерки за защита,  са факултативни и следователно не могат да бъдат приложени във вътрешното право от националните съдии без изричен закон, които ги позволява.  

Вторият диспозитив на разглежданото решение е отговор на искането на дружеството Alain Sarde, според което в атакуваното решение на Парижкия апелативен съд, правото на лично копие не е било подложено на тройния тест предвиден от Директивата. С други думи, съдът на втора инстанция не е изследвал въпроса дали личното копие на едно кинематографично произведение върху дигитален формат не противоречи  виртуално на нормалното използване на творбата и  не уврежда неоправдано законните интереси на притежателите на права.  

На което Касационният съд отговаря, че увреждането на нормалното използване на творбата, което по принцип прави личното копие незаконно, трябва да се прецени спрямо рисковете свързани с новото дигитално пространство и икономоческата значимост на използването на творбата под формата на DVD.  

Но шокиращото в нашия случай е, че купувачът не е искал да направи друго дигитално копие на закупеното DVD, а точно обратното : искал е да го запише на VHS! 

Това съдебно решение бе взето в момент, когато кипяха бурни дебати във Френския парламент относно новия закон и бе манифест на позицията на Висшите френски съдии относно закоността на мерките за техническа защита на творбите.

Висшият Съд узурпира по този начин място в Парламентарната зала за да повлияе на дебатите.  

Пред българските съдии  стои ли такава дилема?

Българският закон за защита на авторското право предвижда ясно в член 23 прословутия троен тест предвиден в Бернската конвенция и в Директивата от 2001.  А член 25а на този закон позволява с половин уста съществуването на технически средства за защита (за определен вид произведения  обаче).

  [1] Бернска конвенция за закрилата на литературните и художествените произведения oт 1886 и нейните измения са ратифицирани в България с Укази на Държавния съвет от 29.06.1974 г и 18.09.1980  Според алинея 2 на член 9 ти от Конвенцията Законодателствата на страните от Съюза могат да разрешат възпроизвеждането на такива произведения в някои специални случаи, при условие че това възпроизвеждане не противоречи на нормалното използване на произведението и не уврежда неоправдано законните интереси на автора.  

* Най-общо казано, мерките за технологична защита позволяват на носителите на авторско право върху дигитални творби да ги защитават чрез кодиране, за да предотвратят непозволен достъп или кодиране.   

Droit d’auteur et droits voisins : Les propositions de la commission des affaires culturelles du Sénat

"Interopérabilité, mesures techniques de protection, copie privée … : le projet de loi relatif au droit d'auteur et aux droits voisins dans la société de l'information soulève des questions techniques, juridiques et culturelles susceptibles d'influencer profondément les modalités de diffusion des créations littéraires et artistique au cours des années à venir.

Après deux années de travail marquées par l'organisation de près de 80 auditions et d'une table ronde consacrée au téléchargement de musique et de cinéma sur Internet, la commission des affaires culturelles du Sénat présidée par M. Jacques Valade, réunie le mercredi 12 avril, a adopté les 40 amendements proposés par son rapporteur M. Michel Thiolliere.

Alors que le développement des technologies numériques tend à ouvrir de nouvelles perspectives au rayonnement de la création et à bouleverser les conditions d'exploitation des oeuvres par les titulaires de droits, les modifications proposées par la commission visent à instaurer un nouvel équilibre entre diffusion culturelle et respect des droits des créateurs.

Celui-ci se caractérise notamment, dans le respect des dispositions communautaire et des intérêts légitimes des auteurs, par l'adoption d'un nombre restreint d'exceptions contribuant positivement à la diffusion des oeuvres et par la création d'une autorité de régulation susceptible de garantir, au bénéfice des consommateurs, l'interopérabilité des systèmes et le bénéfice effectif des exceptions légales.

I – Défendre le droit d'auteur : un objectif prioritaire

Soucieuse d'assurer la défense du droit d'auteur, la commission s'est attachée à réduire le nombre des nouvelles exceptions introduites lors de l'examen du texte par l'Assemblée nationale. C'est ainsi qu'elle a procédé à la suppression :

– de l'article 4 bis proposant d'étendre à la sonorisation des programmes de télévision le régime de licence légale des phonogrammes prévu en matière de radiodiffusion ;
– de l'article 4 ter instaurant une exception générale en faveur des procédures parlementaires de contrôle ;

– de l'article 15 bis exonérant les grands ensembles du paiement du droit de représentation lors de l'acheminement du signal télévisé reçu au moyen d'une antenne collective.

Ce même souci de rigueur l'a conduite à supprimer l'article 5 quater dispensant du paiement de la rémunération pour copie privée les organismes qui utilisent des supports d'enregistrement vierges à des fins d'imagerie médicale.

II – Promouvoir un nombre restreint d'exceptions contribuant à la diffusion des oeuvres

La commission des affaires culturelles s'est montrée plus ouverte à la reconnaissance, à l'article 1er bis, d'exceptions contribuant positivement à la diffusion des oeuvres. Elle s'est toutefois attachée à les circonscrire précisément afin de limiter le préjudice éventuel causé aux auteurs et aux titulaires de droits voisins.

La commission a ainsi :

– approuvé l'exception en faveur des personnes handicapées, en substituant cependant au dépôt systématique du fichier numérique des documents imprimés, une obligation pour les éditeurs de le fournir à la demande des personnes morales et établissements qui réalisent des supports adaptés ;

– maintenu l'exception en faveur des bibliothèques, musées et archives en la limitant aux seules reproductions effectuées à des fins de conservation, ou destinées à préserver les conditions de sa consultation sur place ;

– autorisé la reproduction et la représentation libres d'une oeuvre graphique, plastique ou architecturale sous la double condition d'un but exclusif d'information immédiate, et du caractère accessoire ou fugitif de la représentation ou de la reproduction.

La commission des affaires culturelles a enfin et surtout institué une exception nouvelle en faveur de l'enseignement et de la recherche, qu'elle s'est attachée à limiter en la subordonnant à des fins d'analyse ou d'illustration de l'enseignement et de la recherche, et en réservant le bénéfice au cercle des élèves, étudiants, enseignants et chercheurs concernés. Elle a prévu qu'elle serait compensée par une rémunération forfaitaire négociée.

III – Garantir, au bénéfice des consommateurs, l'interopérabilité des systèmes et le bénéfice effectif des exceptions légales

Estimant que le dispositif adopté par l'Assemblée nationale était globalement conforme aux exigences de la directive n° 2001/29 du 22 mai 2001 sur l'harmonisation de certains aspects du droit d'auteur et des droits voisins dans la société de l'information, la commission des affaires culturelles n'a pas modifié le dispositif consacrant le nouveau régime juridique des mesures techniques de protection et d'information, ainsi que les procédures et sanctions qui doivent en garantir le respect.

Estimant toutefois qu'il convenait de conforter les garanties offertes aux consommateurs, elle a profondément remanié les dispositions tendant à favoriser l'interopérabilité des systèmes, et le bénéfice effectif d'un certain nombre d'exceptions légales, dont l'exception de copie privée.

A cette fin, la commission des affaires culturelles a :

– substitué au collège des médiateurs prévu par le projet de loi une Autorité de régulation des mesures techniques de protection ; l'Assemblée nationale avait commencé à élargir les compétences reconnues au collège des médiateurs en matière de copie privée, en complétant son rôle de médiation par une compétence d'ordre quasi réglementaire en matière de copie privée. Le Sénat a souhaité prolonger cette dynamique en créant une véritable autorité indépendante capable d'intervenir en arbitre non seulement du bénéfice des exceptions mais également de l'interopérabilité ;

– garanti le bénéfice effectif des exceptions légales, et en particulier de l'exception pour copie privée ; elle a confié à la nouvelle Autorité la responsabilité de déterminer, par ses recommandations, certaines des modalités d'exercice de ces exceptions, et de fixer notamment le nombre minimal de copies autorisées dans le cadre de l'exception de copie privée, en fonction du type d'oeuvre ou d'objet protégé, de leur mode de communication au public, et des possibilités de la technique ;

– recentré l'article 7 sur la définition et la consécration juridique des mesures techniques de protection et d'information puis conforté les dispositions garantissant l'interopérabilité en les regroupant dans un nouvel article additionnel avant l'article 7 bis. Le dispositif ainsi adopté repose, comme celui de l'Assemblée nationale, sur la fourniture des informations essentielles à l'interopérabilité, mais organise celle‑ci suivant des modalités plus respectueuses de la propriété industrielle.

IV – Clarifier le dispositif de sanctions

La commission a approuvé le dispositif de l'article 14 bis qui soustrait les actes de téléchargement au champ de la contrefaçon pour les assimiler à de simples contraventions.

Considérant toutefois que la lutte contre le piratage ne devait pas se limiter à la répression des internautes, elle a également adopté et clarifié l'article 12 bis, qui institue une responsabilité pénale des éditeurs et fournisseurs de logiciels manifestement destinés à des échanges illicites d'oeuvres. Elle a en revanche supprimé les procédures civiles prévues à l'article 14 quater visant ces mêmes éditeurs et fournisseurs de logiciels dont la portée lui a paru trop imprécise."

Rapport du sénateur Michel Thiollière : http://www.senat.fr/rap/l05-308/l05-308.html

Dossier législatif: http://www.senat.fr/dossierleg/pjl05-269.html

 
Source
Sénat 4 mai 2006, communiqué